fbpx

Кратка история на еволюцията на материалите за изработка на сплинтове и ортези

splint-za-fiksaciya-na-dolen-kraynik

Използването на устройства наподобяващи ортези и сплинтове за лекуването на различни травми и заболявания датира още от древността и данни за това има навсякъде по света. В древен Египет например е документирано използването на сплинтове направени от листа,  кора от дърво, тръстика и бамбук, омекотени с лен. Те се прилагали за лечението на фрактури.

Около 1500 г пр.н.е започнало използването на сплинтове направени от мед,  за лечението на изгаряния. Античният лечител Хипократ (460 – 377 пр.н.е) също използвал сплинтове. Те били направени от разполовено стебло, с подходящ размер и обвити с вълна.

В Средновековието (ок 1000 г след н.е.) започнали да се появяват субстанции подобни на днешния гипс. Те се правели от брашно, пръст, глина, листа от мак, яйчен белтък и др. и от тях се изработвали устройства за имобилизиране на крайници. Ацтеките пък (1400 г.) използвали за тази цел дърво и големи листа, които слепяли с дървесни смоли.

След появата на барута, който направил металните доспехи излишни на бойното поле, ковачите трябвало да пренасочат знанията и уменията си в други области. С техните познания по металообработка и анатомия, не е чудно че те се насочили към изработката на метални брейсове. През 1517 година например е документирано третирането на контрактури чрез метален брейс, който притежава движещ се компонент на мястото на третираната става и чието действие се контролира от винтов обтегач. Малко по-късно, през 1592 г. Йеронимус Фабрициус създава и първото ръководство за използване на брейсове за третиране на контрактури. В него са описани сплинтове, чиято изработка се базира на изработката на металните доспехи.

През 18 и 19 век множество хирурзи работили с техни доверени „механици“, които изработвали индивидуални сплинтове и брейсове, като най-често използвания материал бил металът.

Едва към средата на 19 век започват първите опити за използването на гипсът като материал. В началото той бил недолюбван, заради трудната му обработка.

Краят на 19 век е белязан със задълбочаващия се разрив между хирурзите и механиците, изработващи сплинтове. Конфликтът между двете страни толкова се задълбочил, че двете страни започнали да развиват технологията за изработка на сплинтове и ортези поотделно. И двете страни имали свои талантливи представители.

През 1888 г. Ф.Густав Ернст, който бил талантлив механик, публикувал книга с инструкции и илюстрации за изработка на множество сложно устроени сплинтове за горен крайник.

По същото време, Хю Оуен Томас, британски хирург, създал т.нар „сплинт на Томас“ за лечение чрез тракция на фрактури на бедрената кост.

Голямото развитие в тази област обаче се случвало по това време в Америка. Там след 80-те години на 19 век хирурзите започнали  да развиват и усъвършенстват хирургичните техники и това довело до раждането на Ортопедията като отделна медицинска специалност. Заедно с това  важността на рехабилитацията след хирургичното лечение, към която спадали и изработката и прилагането на ортезни средства, станала всепризната. Гипсовата имобилизация пък вече била приета като стандарт при лечението на фрактури.

 Основните фактори за развитието на технологиите за изработка на сплинтове през 20 век били последствията от войните, съпътстващи това време, епидемията от полиомиелит и техническата надпревара през времето на Студената война.

Новите начини на водене на война, както и новите оръжия, които били създавани имали като последствие и нови видове травми. Раните на ранените войници били ужасяващи – огромни, дълбоко проникващи наранявания, които освен това били и силно замърсени. В крайна сметка нуждата от правилно третиране на тези наранявания довела до бурно развитие на хирургичната техника. Изобретяването на антибиотиците пък довело до спасяването на много повече крайници, които при липса на антибиотик биха били ампутирани. Това, заедно с изобретяването на съдовата хирургия довело рязък спад в ампутираните крайници (от 49% през ВСВ до 13% през „Корейския конфликт“ (1950-53)). Спасените крайници обаче имали множество контрактури и деформации и именно това довело до развитието на рехабилитацията и технологията на сплинтовете като метод за справяне с този проблем.

В началото и до средата на 20 век има и друг двигател за развитието на Ортотиката като наука – значителното разпространение на инфекциозното заболяване полиомиелит. Пострадалите от него развивали разнообразни парализи, мускулна атрофия и деформации. Нуждата от помощ за пострадалите от полиомиелит довела до изграждането на множество специализирани рехабилитационни центрове, където използването на ортезни средства било силно застъпено. Много от тези центрове имат огромен принос в развитието на ортотиката по това време.

За щастие след средата на века военните действия в световен мащаб значително намалели, а ваксините за полиомиелит буквално изкоренили това заболяване в световен мащаб. Започнала т.нар Студена война. Това бил период на бурен технически прогрес във всички области. Този прогрес изисквал създаването на нови материали, които да са леки, лесни за обработка и притежаващи разнообразни полезни качества. Това били пластмасите. Постепенно за изработването на ортезни средства също започнали да се използват различни пластмаси. В началото те били трудни за обработка, но имали и множество предимства, които им помагали да се утвърдят като предпочитан материал. Пластмасата била по-лека, по-хигиенична и по-лесна за обработка от господстващите досега метал и кожа. През 60-те и 70-те години на 20 век се появили първите пластмаси, специално направени за изработка на сплинтове. В началото те били високотемпературни (обработвали се на висока температура). В края на 70-те години обаче се появили и достатъчно добри нискотемпературни материали, които довели до революция в областта на рехабилитацията и ортотиката, която продължава и до днес.

Тази статия е публикувана в Блог.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-добрата услуга.